Съдбата втори шанс на глухите не дава

19 мая 2015 г., 20:20

Поэзия » Любовная

695 1 2

Измислях те.
А ти дойде и ми се сбъдна.
За кратко.
После се разминахме.
По пътя на разумното мълчание,
където тишината се страхува,
да бъде дума и изричане...

И затова умира безразлична.

Лъжлива, недорасла кучка,
намираща утеха другаде.
От там и двамата си тръгнахме,
защото ТЕ не бяха наше бъдеще.

А можехме да се обичаме.
Тогава.
Сега... е без мелодия.
Егоцентрично.

Съдбата втори шанс на глухите не дава

Свързани произведения

Комментарии

Предложения