5 сент. 2018 г., 14:17

Съдбовно 

  Поэзия » Философская
690 1 2
Не чакам нищо - вече проумях -
каквото трябва, тихо ще пристигне;
което ще си тръгва - не го спрях
и който е за мен - ще ме настигне.
Светът поднася своите блага,
дори когато сиво-бял изглежда;
приел си отредената тъга -
ще се усмихне новата надежда.
Ще влезе в нас на обичта цвета,
душата ще се слее със земята,
ще бъде истинска и чиста любовта,
от друго време носеща разплата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Спасова Все права защищены

Предложения
: ??:??