СЪЛЗА

... вървеше икиндията тъй бавна

през дворчето със старата липа,

че кучето по мен дори не лавна! –

изтръска три бълхи – и пак заспа.

Съседите – и те, не ме познаха,

залостиха прозорци и врати,

и килнатата моя родна стряха

отказа, сякаш, да ме приюти.

Додето тъмнина ме заобгръща

на хълма като дрипав ямурлук,

и аз нахълтах в бащината къща –

излязъл от корията хайдук!

От кметството довтасаха стражари –

записаха ми име, ЕГН.

Нима през село минаха пожари,

или невям е имало клане? 

От избицата взех шише ракия

и сипах юз под вехтата лоза...

Във бащиния двор по икиндия

обърсах просто глупава сълза.