СЪЛЗА
... вървеше икиндията тъй бавна
през дворчето със старата липа,
че кучето по мен дори не лавна! –
изтръска три бълхи – и пак заспа.
Съседите – и те, не ме познаха,
залостиха прозорци и врати,
и килнатата моя родна стряха
отказа, сякаш, да ме приюти.
Додето тъмнина ме заобгръща
на хълма като дрипав ямурлук,
и аз нахълтах в бащината къща –
излязъл от корията хайдук!
От кметството довтасаха стражари –
записаха ми име, ЕГН.
Нима през село минаха пожари,
или невям е имало клане?
От избицата взех шише ракия
и сипах юз под вехтата лоза...
Във бащиния двор по икиндия
обърсах просто глупава сълза.
© Валери Станков Всички права запазени