12 мар. 2011 г., 18:02
Тъмно е, звездите тихо шепнат,
разкрива се пред тях света;
тъмно е, луната плахо стене,
съзирайки убиец в нощта;
очите ù всевиждащи роптаят,
сълза отронва се от бледия ù лик;
сълза прочуствена и жива,
сълза горчива за идващия мъченик.
Tой самичък е в безлюдната гора,
сам с приятел на четири крака;
приятел по-смел от Херкулес дори,
готов на всичко да го защити. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация