Искаш ли да чуеш

една история сега,

една история, пълна с нежност,

историята за моята сълза.

Сърцето мое много страда

и цялата болка ти я причини,

сълза невинна от окото пада

и с нея си отиват всичките мечти.

            *          *          *

Ах, колко много мъка във една сълза,

чиста и невинна, тя е сутрешна роса.

С нея си отиват миговете чудни,

само мъката остана в мен сега,

цялата любов се стича по лицето,

следва пътя на моята сълза.

Сълзата моя – нещо чисто и невинно,

опорочено е от теб,

ти си виновен, че има в нея и омраза,

безчувствено е твоето сърце от лед.

            *          *          *

И един ден, когато пак те срещна,

ще съзреш във моите очи

сълза, изпълнена със самота и болка,

ще видиш и любовта, която все още в мен гори.