Сълзи

Не бих се осмелила да погледна отново в очите ти,

Изпитвам болка и пак бих ти простила знаеш го, нали?

Дори и да съм там, не ще видя  теб аз знам... така,

защо избра да бъдеш уличницата с ранената душа?

Не бях ли достатъчно силна подкрепа за тебе аз....

Навярно да , не успях да те спася от таз участ!

Опитах....всичко от себе си нима не дадох?

Извадих дори неща ,които нямах с радост....

А ти продължи надолу да вървиш ,

в  останките от сърцето ми сега лежиш....

Закотвена там не желаеш да си тръгнеш

Какво още искаш от мене да отмъкнеш?

Но ти отдавна пътя свой избра,

A аз се оттеглих от непосилната за мен игра!

Не искам да чувам какво се случва с теб,

а новините ме сковават  в нестопяем лед!

Чувам ,че по-зле си даже от преди,

Къде, къде изчезнаха онези светли дни?

Аз вярвах в теб и приятелството вълшебно между нас,

дали просто наивно не те идеализирах всеки час?

Навярно жестоко себе си излъгах като цялото си същество в краката ти дарих,

А, какво направи ти ?Кажи?

Не, не ме поглеждай с въпрос в очите- „Какво не е наред?”,

Защото дълбоко в себе си сама разбираш !!!!!

Не мога повече да те гоня и безкрайно да се боря с теб,

мога само да се моля по друг път ти да продължиш напред!

Аз няма да съм знай до теб ,макар  че всяко кътче

в мене се мори да бъде в твоя безвъздмездна помощ........

Но не , не мога , веч не мога и нека Бог намери начин да прости,

Не успях с всичките си сили да те накарам да повярваш в себе си ти!

Посветено на един все още важен за сърцето ми човек,

С когото едва ли някога отново ще се пресечат пътеките ни!Благодаря,че беше част от живота ми,макар сега да е Болезнено!