Сълзи
Не бих се осмелила да погледна отново в очите ти,
Изпитвам болка и пак бих ти простила знаеш го, нали?
Дори и да съм там, не ще видя теб аз знам... така,
защо избра да бъдеш уличницата с ранената душа?
Не бях ли достатъчно силна подкрепа за тебе аз....
Навярно да , не успях да те спася от таз участ!
Опитах....всичко от себе си нима не дадох?
Извадих дори неща ,които нямах с радост....
А ти продължи надолу да вървиш ,
в останките от сърцето ми сега лежиш....
Закотвена там не желаеш да си тръгнеш
Какво още искаш от мене да отмъкнеш?
Но ти отдавна пътя свой избра,
A аз се оттеглих от непосилната за мен игра!
Не искам да чувам какво се случва с теб,
а новините ме сковават в нестопяем лед!
Чувам ,че по-зле си даже от преди,
Къде, къде изчезнаха онези светли дни?
Аз вярвах в теб и приятелството вълшебно между нас,
дали просто наивно не те идеализирах всеки час?
Навярно жестоко себе си излъгах като цялото си същество в краката ти дарих,
А, какво направи ти ?Кажи?
Не, не ме поглеждай с въпрос в очите- „Какво не е наред?”,
Защото дълбоко в себе си сама разбираш !!!!!
Не мога повече да те гоня и безкрайно да се боря с теб,
мога само да се моля по друг път ти да продължиш напред!
Аз няма да съм знай до теб ,макар че всяко кътче
в мене се мори да бъде в твоя безвъздмездна помощ........
Но не , не мога , веч не мога и нека Бог намери начин да прости,
Не успях с всичките си сили да те накарам да повярваш в себе си ти!
Посветено на един все още важен за сърцето ми човек,
С когото едва ли някога отново ще се пресечат пътеките ни!Благодаря,че беше част от живота ми,макар сега да е Болезнено!
© Бобчо Todos los derechos reservados