СЪН
Аз съм птица тежколитна
със прекършени крила.
Волята ми монолитна,
на парченца веч е тя.
Няма радост - само мъка
и беди, беди безброй.
Няма до мен вярна ръка
и обичан човек свой.
Няма топлина в огнище
и огнище - за беда.
Само сиво пепелище
ми напомня за това.
А копнея аз за ласка
и за обич жадна съм,
но животът зъл, без маска,
ми оставя само... сън.
© Анка Келешева Все права защищены