Сън

26 ene 2012, 10:18

Poesía

361 0 0

СЪН

Аз съм птица тежколитна

със прекършени крила.

Волята ми монолитна,

на парченца веч е тя.

Няма радост - само мъка

и беди, беди безброй.

Няма до мен вярна ръка

и обичан човек свой.

Няма топлина в огнище

и огнище - за беда.

Само сиво пепелище

ми напомня за това.

А копнея аз за ласка

и за обич жадна съм,

но животът зъл, без маска,

ми оставя само... сън.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.