Бързо обличам старите дрехи.
Отново с песен излизам на вън.
Отново различен, отново свободен.
Времето спирам…, и всичко превръщам в приказен сън.
Тогава тичам бос по полето.
Усещам с лицето си топлия дъжд.
С усмивка поглеждам високо в небето.
И тръгвам на някъде просто така
Спускам се бавно.., и правя каквото си искам проста така
Танцувам в ритам на бляскави мисли.
С искри от летящи звезди.
Превръщам всичко в нова красива реалност.
Слънцето тук си прави шега.
Луната се смее зад облак с крила.
Дъгата рисува луди неща
Вятър играе с капки вода.
И всичко се ражда /случва/ в тази игра.
И тръгвам на някъде просто тъка.
Спускам се бавно..., правя каквото си искам проста така
Н. Христов 2024 г.
© Николай Христов Все права защищены