Бързо обличам старите дрехи.    

Отново с песен излизам на вън.   

Отново различен, отново свободен.   

Времето спирам…, и всичко превръщам в приказен сън.  

Тогава тичам бос по полето.  

Усещам с лицето си топлия дъжд.  

С усмивка поглеждам високо в небето.  

И тръгвам на някъде просто така    

Спускам се бавно.., и правя каквото си искам проста така  

Танцувам в ритам на бляскави мисли. 
С искри от летящи звезди.  

Превръщам всичко в нова красива реалност.  

Слънцето тук си прави шега.  

Луната се смее зад облак с крила. 

Дъгата рисува луди неща  

Вятър играе с капки  вода.   

И всичко  се ражда /случва/ в тази игра.  

И тръгвам на някъде просто тъка.   

Спускам се бавно..., правя каквото си искам проста така

Н. Христов 2024 г.