Един ден с теб се запознах,

сините ти очи видях.

Погалих ги и засияха,

с любовта ме запознаха.

След това всичко бе красиво,

гледах те в очите, мило.

Ти ми се усмихваше, може би, свенливо,

разбираше ме, всичко между нас бе красиво.

Влюбена, красива, дива,

с истинска любов ти ме завива.

До мен си в леглото, но не спя,

топлината ти ме буди - без нея

бих могъл да не се събудя, след като заспя.

Пролетта ще дойде пак и ще си моя,

малко ми е, но за повече не моля!

Сън е! Сън ли беше?