18 мая 2014 г., 11:41

Сън наяве 

  Поэзия » Другая
637 0 11

 

 

Аз съм, синко, аз, баща ти.

            Осмелих се най-подир.

Сам в съня ти да се върна.

            Не ме взимай за вампир!

Ти при мен не идваш вече.

            Ала аз не те коря.

Знаеш, че и отдалече

            всичко сам ще разбера.

Гледам и недоумявам –

            ти ли си, или не си?

С тия сенки под очите!

            С тия шарени коси?

Остарял си вече, сине!

            Колко ли си преживял?

Нищо – и това ще мине.

            Щом все пак си оцелял...

Казвах ти, че ще живееш

            трудно. И това е ген.

Много, много ми се щеше

            да не бъдеш като мен –

все на радостите – беден,

            а на мъки – пребогат.

Всичко се обърка в тоя

            шантав наш, човешки свят!

Учех те да бъдеш скромен,

            честен и непокорлив.

Сам дали си се научил

            как да бъдеш и щастлив?!

Аз не бях. И съжалявам.

            Късно съм се осъзнал.

Много пъти съм се питал:

            „За какво ли съм живял!?”

Вярвал съм! И още вярвам.

            В тая вяра изгорях.

Но след туй, което стана,

            още сто пъти умрях!

Ала ти не се отчайвай!

            Днес животът е по друг.

Вече си в попътен вятър.

            А сдобил си се и с внук!

Ако те смутих със нещо,

            моля те да ми простиш!

Исках само да те зърна.

            Ей така – когато спиш.

Виждам, че си се изправил.

            Имаш си и занаят.

Не поглеждай в чужди двори!

            Ти със друго си богат!

Сбогом, синко! Аз поемам

            там – след тежкия си кръст.

И прости ми, ако пак съм

            сложил в раната ти пръст!

 

© Чавдар Тепешанов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря на всички вас, които сте изписали тези топли и съпричастни думи.
    Това стихотворение не съм го написал. Думите на баща ми ме стъписаха една сутрин, докато се бръснех в банята. Чух го да казва тези неща от някъде, които ме заляха с огън и аз замръзнах като буца лед. Краката ми отмаляха и се молех само за едно - да не припадна. Издържах и изслушах монолога му до край. И досега, когато рядко го препрочитам очите ми се навлажняват. Не съм го написал, познахте...Думите си дойдоха сами.
  • Браво! Това е най-доброто стихотворение, на което съм попадала в близките няколко години. Благодаря ти, че го сподели с нас. Въздействието върху мен беше невероятно!
  • Силно е!

    Поздрав, Чавдар!
  • Това не се коментира, преживява се...
  • Много ми хареса!
  • Мнооого ми хареса... Богат, на чувства, стих.
    Браво!
  • Ох,че ми харесва.Благодаря!!!
  • Великолепно! Браво!!!
  • Сграбчи ме за гърлото този стих, толкова чувства си вложил в него... Тази държава изгони децата си и ето каква е равносметката - виждаме ги само в сънищата си... жалко. Поздравления за прекрасния стих!
  • Така ме натъжи това бащино писмо!Написано с много болка, много искрено и много майсторски!Поздравления!
  • Страхотен стих!
Предложения
: ??:??