Сън наяве
Аз съм, синко, аз, баща ти.
Осмелих се най-подир.
Сам в съня ти да се върна.
Не ме взимай за вампир!
Ти при мен не идваш вече.
Ала аз не те коря.
Знаеш, че и отдалече
всичко сам ще разбера.
Гледам и недоумявам –
ти ли си, или не си?
С тия сенки под очите!
С тия шарени коси?
Остарял си вече, сине!
Колко ли си преживял?
Нищо – и това ще мине.
Щом все пак си оцелял...
Казвах ти, че ще живееш
трудно. И това е ген.
Много, много ми се щеше
да не бъдеш като мен –
все на радостите – беден,
а на мъки – пребогат.
Всичко се обърка в тоя
шантав наш, човешки свят!
Учех те да бъдеш скромен,
честен и непокорлив.
Сам дали си се научил
как да бъдеш и щастлив?!
Аз не бях. И съжалявам.
Късно съм се осъзнал.
Много пъти съм се питал:
„За какво ли съм живял!?”
Вярвал съм! И още вярвам.
В тая вяра изгорях.
Но след туй, което стана,
още сто пъти умрях!
Ала ти не се отчайвай!
Днес животът е по друг.
Вече си в попътен вятър.
А сдобил си се и с внук!
Ако те смутих със нещо,
моля те да ми простиш!
Исках само да те зърна.
Ей така – когато спиш.
Виждам, че си се изправил.
Имаш си и занаят.
Не поглеждай в чужди двори!
Ти със друго си богат!
Сбогом, синко! Аз поемам
там – след тежкия си кръст.
И прости ми, ако пак съм
сложил в раната ти пръст!
© Чавдар Тепешанов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Браво! Това е най-доброто стихотворение, на което съм попадала в близките няколко години. Благодаря ти, че го сподели с нас. Въздействието върху мен беше невероятно!
-
Силно е!
Поздрав, Чавдар! -
Това не се коментира, преживява се...
-
Много ми хареса!
-
Мнооого ми хареса... Богат, на чувства, стих.
Браво! -
Ох,че ми харесва.Благодаря!!!
-
Великолепно! Браво!!!
-
Сграбчи ме за гърлото този стих, толкова чувства си вложил в него... Тази държава изгони децата си и ето каква е равносметката - виждаме ги само в сънищата си... жалко. Поздравления за прекрасния стих!
-
Така ме натъжи това бащино писмо!Написано с много болка, много искрено и много майсторски!Поздравления!
-
Страхотен стих!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Това стихотворение не съм го написал. Думите на баща ми ме стъписаха една сутрин, докато се бръснех в банята. Чух го да казва тези неща от някъде, които ме заляха с огън и аз замръзнах като буца лед. Краката ми отмаляха и се молех само за едно - да не припадна. Издържах и изслушах монолога му до край. И досега, когато рядко го препрочитам очите ми се навлажняват. Не съм го написал, познахте...Думите си дойдоха сами.