6 янв. 2020 г., 07:41

Сънища 

  Поэзия
538 6 7

Сънищата станно как завръщат ни

в спомени, а беше сякаш днес –

думите, с които се прегръщахме,

чакани от влакове - експрес!

 

Няма да ги върнем и целувките...

залезът все търси две очи,

път износен, с връзки на обувките,

стегнали живота да мълчи!

 

Помниш ли как пълнеха се шепите

с чернозем от пити слънчоглед?

А очите обич си прошепваха

и наливаха в душите мед!

 

Как да върнем лятото без сънища?

В изгрева на зимата, студен.

Тъмни под очите са огнищата,

а денят е най – обикновен...

© Все права защищены

Ако в спомен някога потърсим,
тръпнещият полет на крилата,
като бреме времето отърсим.
И потърсим в делника душата.
Можем ли да прекроим, по мяра, ...
  552  11 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Докато го пишех повече ми беше красиво, отколкото тъжно Благодаря ви, Ангелче и Гавраиле!
  • Сънищата са другата страна на нашата душа.
    Поздравление!
  • Хубаво е, че ги има! Благодаря Наде за темата, Дени, Генек, Вили и Нина - благодаря ви, че прочетохте!
  • Носталгични, но красиви са сънищата... хареса ми!
  • Носталгично ☺
  • Сънищата са странно нещо - картина от преживяното, смесено с възможно и невъзможното.
    Хубаво...
  • Ех, и двете сте страхотни 😊
Предложения
: ??:??