5 янв. 2020 г., 11:02  

Ягодовото сърце на юни 

  Поэзия » Другая
532 8 11

Ако в спомен някога потърсим,
тръпнещият полет на крилата,
като бреме времето отърсим.
И потърсим в делника душата.

Можем ли да прекроим, по мяра,
раните, на утрето да пасват?
Обич и надежда, болка, вяра...
Болести, които се израстват...

И остава глад. И нищо лично.
Златен зъб оголва суетата.
И закоравяло, и цинично,
три за грош продаваме сърцата.

Толкова ли бързо остаряхме?
Няма принц. И кой да ни целуне?
Бяхме млади, любихме, копняхме...
Лято, шепа ягоди...И юни..

Някъде, сред прашните тетрадки,
мярва се усмивка, на момиче...
В сънища, накъсани и кратки,
то лети. И вярва, и обича...
 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Сънищата станно как завръщат ни
в спомени, а беше сякаш днес –
думите, с които се прегръщахме,
чакани от влакове - експрес!
Няма да ги върнем и целувките... ...
  523 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??