4 апр. 2009 г., 10:06

Сънно... 

  Поэзия » Любовная
625 0 12

Сънно тракат колелата в мрака.
Нижат се тунел подир тунел,
а перонът пуст след нас остана.

И разтвори се в тебе мрака.
Релсите неистово свистят.
Тъжен глас отнякъде проплака...

Влакът ли?! Отведе ме...
Не те дочака.
Потъна във поредния тунел...

Може би...
и бавно се стопиха
стъпките в нощта.

А във ръцете си държах...
твоята негаснеща следа.

Във форма на сърце.
И само там, встрани -
брезичките, онези, двете...

Нали ги помниш? Моля те, кажи.
Останаха в очакване
на топлия ти глас,

прегърнати като че ли...
Напук на вятъра студен,
за да ни дочакат.

© Нели Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??