4 abr 2009, 10:06

Сънно... 

  Poesía » De amor
615 0 12

Сънно тракат колелата в мрака.
Нижат се тунел подир тунел,
а перонът пуст след нас остана.

И разтвори се в тебе мрака.
Релсите неистово свистят.
Тъжен глас отнякъде проплака...

Влакът ли?! Отведе ме...
Не те дочака.
Потъна във поредния тунел...

Може би...
и бавно се стопиха
стъпките в нощта.

А във ръцете си държах...
твоята негаснеща следа.

Във форма на сърце.
И само там, встрани -
брезичките, онези, двете...

Нали ги помниш? Моля те, кажи.
Останаха в очакване
на топлия ти глас,

прегърнати като че ли...
Напук на вятъра студен,
за да ни дочакат.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??