20 июн. 2020 г., 00:34

Сънопътуване 

  Поэзия
1797 15 20

Понякога сънувам, че ме има.
Светът завихря шайбата на дните,
по-зрима от прииждащото зримо,
напускам центробежното му сито.

 

Настъпвам (точно) края на земята,
оттам нататък полетът е равен,
оттам нататък знам, че ще ме чакат.
Отвъд предела пътят продължава.

 

Сънувам, че съм същата, но цяла.
Денят - завеса димна към безкрая,
за нощите до днес съм оцеляла -
с детето си пътувам т.е. - в Рая...

© Мая Нарлиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??