20.06.2020 г., 0:34 ч.
Сънопътуване
Понякога сънувам, че ме има.
Светът завихря шайбата на дните,
по-зрима от прииждащото зримо,
напускам центробежното му сито.
Настъпвам (точно) края на земята,
оттам нататък полетът е равен,
оттам нататък знам, че ще ме чакат.
Отвъд предела пътят продължава.
Сънувам, че съм същата, но цяла.
Денят - завеса димна към безкрая,
за нощите до днес съм оцеляла -
с детето си пътувам т.е. - в Рая...
© Мая Нарлиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Албенка, благодаря ти, че си тук!
-
Прегръщам те, Майче!!!❤❤❤
-
💙...
-
Прегръдка, Синьо.цвете!
-
Жестоко!
-
Не мисля, че силата е в споделянето или в премълчаването. Реално те не променят нищо, но споделяйки остава усещането, че си по-уязвим, което е чиста заблуда от личен характер.
Да, тази болка е нелечима. -
Нямам думи... Много сила се изисква, за да споделиш такава болка!
-
Тази болка...остава винаги...
-
Боли. Друго не мога да кажа.
Загубих преди 10 години сестричка. Да беше крак, щях вече да съм свикнал. -
Понякога, само понякога ми се приисква да ви кажа толкова, толкова много...а всяка дума навън губи смисъл. Стискам думите и болката, сякаш са толкова мои, толкова съкровени, че ако ги оставя да изтичат, губя част от себе си... Не мисля, че всеки ще разбере. Не ме разбирайте! Никога!
💙 -
И от мен една 🤗!
-
Прегръдка Мая!
-
Щурче! LY!
-
Прегръщам те и аз, Мая! 💗
-
Прегръщам ви! ...
-
Тежко.
Мая, съчувствам. Но така се радвам, че сподели нещо твое тук. Толкова е хубаво.🌸 -
❤ Прегръщам те.
-
оттам нататък полетът е равен,... миличка...
-
Само ти си знаеш колко е тежък този Рай в сънищата... А аз просто ще замълча... ❤️
-
Казват, времето лекува.
Времето, което ни остава тук, е само миг от вечността. Няма лек за майчината болка.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
