iverado (Ивелина Георгиева)
75 655
22 июн. 2013 г., 20:07

Сънувах небето 

  Поэзия
487 1 4

Сънувах небето – къс синя безбрежност.

Протегнах ръка да докосна звездите.

Вълнуващ момент на прочувствена нежност.

Безкрая над мен припозна ми очите

 

и в тях се разля като приказна вечност.

Луната от мигли изплете пътека.

По нея вървях до онази далечност,

в която сърцето намира утеха,

 

в която мечтите пулсират с надежда.

Реалност ли? Сън ли? Небето говори.

И в мене духът в необята проглежда

и вижда живота зад тези простори.

 

© Ивелина Георгиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??