iverado (Ивелина Георгиева)
75 655
22 jun 2013, 20:07

Сънувах небето 

  Poesía
488 1 4

Сънувах небето – къс синя безбрежност.

Протегнах ръка да докосна звездите.

Вълнуващ момент на прочувствена нежност.

Безкрая над мен припозна ми очите

 

и в тях се разля като приказна вечност.

Луната от мигли изплете пътека.

По нея вървях до онази далечност,

в която сърцето намира утеха,

 

в която мечтите пулсират с надежда.

Реалност ли? Сън ли? Небето говори.

И в мене духът в необята проглежда

и вижда живота зад тези простори.

 

© Ивелина Георгиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??