24 янв. 2007 г., 01:27
Сънувам - приказна, красива гора,
в която сме аз, ти и любовта.
Мечтая да е завинаги така,
но как да прогоним реалността?
Копнея за твоята нежност и страст,
всяка сутрин, всеки час.
Докосвам душата ти с усмивка на уста,
а устните шепнат: "Обичам те все по-силно аз!"
Не е ли като приказка, кажи?!
Не е ли роман без край
тази наша любов - единствена неповторима?!
Нека е такава до края на дните/ни/. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация