Картина една виждам сега...

Май на сън ми прилича...

На брега на морето... на камък... Жена...

А нещо във него... така я привлича.

Вода, пякък, небе – вълшебно и тихо.

Само Вятърът тихо някому шепне...

Вълните... от тишината се сякаш смутиха...

Всяка внимава мига да не стресне.

Задържам дъха, задържам мига...

Прекрасна картина... щастлива... светла и чудна...

Във мен се заражда за нея щриха,

Започвам да чувам стиха...

Остава само въпросът – „Сънувам... или съм будна?"