Сънят на Медуза

20 июл. 2018 г., 17:52

Поэзия » Строгие формы

1605 15 29

Шепни, шепни и стъпвай тихо!
Сълзите камъка измиха...
Сънувам си косите руси,
развявани от суховея
и тъжно пея, жално пея
за нежността, що в мен пирува.
Не ме събуждай, ще те видя!
А сенките ще ни завидят
и ще останеш вечно с мен...
Но тъй студен, но тъй студен...
Шепни и стъпвай тихо, тихо,
сънувам своята любов! ...