Шепни, шепни и стъпвай тихо!
Сълзите камъка измиха...
Сънувам си косите руси,
развявани от суховея
и тъжно пея, жално пея
за нежността, що в мен пирува.
Не ме събуждай, ще те видя!
А сенките ще ни завидят
и ще останеш вечно с мен...
Но тъй студен, но тъй студен...
Шепни и стъпвай тихо, тихо,
сънувам своята любов!
Сълзите камъка измиха,
но ти за мен не си готов...
© Миглена Миткова Все права защищены