Сърце

30 дек. 2011 г., 19:19

Поэзия

479 0 2

Говоря със сърцето си,

а то, горкото, плаче.

Боли го от измислици

и от лъжи.

Страдалци мними,

а в душите си - палачи,

играят на мислители

и на светци.

Лети леглото ми,

но не е сладък залъка,

подир умората

не влизам във съня.

Бе друго завчера,

там всеки камък

тежеше си на мястото,

бе смях смехът.

Сърцето в мойта гръд

барабани метежно,

навремени замира

в ритъм плах.

Докато утрото копнежно

поръси миглите със лунен прах.

bobibozhinova (Божидарка Божинова)

2012-09-07T23:54:43+03:00

Усещам болката на сърцето ти. Тъжна .но реална действителност.Поздрав,Хриси.
tanyavd (Татяна Борисова)

2011-12-30T20:18:48+02:00

Харесах! Поздрав!