пилигрим (Христина Комаревска)
351 3
30.12.2011 г., 19:19 ч.

Сърце 

  Поезия
478 0 2

Говоря със сърцето си,

а то, горкото, плаче.

Боли го от измислици

и от лъжи.

Страдалци мними,

а в душите си - палачи,

играят на мислители

и на светци.

Лети леглото ми,

но не е сладък залъка,

подир умората

не влизам във съня.

Бе друго завчера,

там всеки камък

тежеше си на мястото,

бе смях смехът.

Сърцето в мойта гръд

барабани метежно,

навремени замира

в ритъм плах.

Докато утрото копнежно

поръси миглите със лунен прах.

© Христина Комаревска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??