1 нояб. 2024 г., 11:38

Сърце 

  Поэзия » Философская
199 1 0
Спри, сърце! Недей ми говори!
Зная вече всички твои тайни!
Даже и гласът ти да мълчи,
чувам те по начини незнайни.
Неспокойна правиш ми нощта,
със вълнения изпълваш дните,
а когато пазя ти нарочно тишина,
ти чертаеш смело пътя на мечтите.
Остаряло си от свойте чувства,
мъдростта във себе си побрало.
Опит трупаш в тайните изкуства
от отломки да градиш начало. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лора Петкова Все права защищены

Предложения
: ??:??