14 июл. 2009 г., 11:36

Сърце 

  Поэзия
651 0 13
Стоя сама
в притихнала привечер
и нечий
топъл смях
ме ледени!
Сърцето ми е орех -
разсъблечен...
И всеки
може
да го нарани.
Прицелват се.
Приятел. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Донка Василева Все права защищены

Предложения
: ??:??