14.07.2009 г., 11:36 ч.

Сърце 

  Поезия
606 0 13

Стоя сама

в притихнала привечер

и нечий

топъл смях

ме ледени!

Сърцето ми е орех -

разсъблечен...

И всеки

може

да го нарани.

 

Прицелват се.

Приятел.

Неприятел...

Решето стана

голата ми плът!

Но стига ли се

влюбен в пролет вятър!

И връща ли се пътник -

насред път?

 

Целете се!

От обич съм пияна.

Разнищвайте ме,

дяволски стрели!

На камък ще поспя.

И пак ще стана.

Сърцето - орех.

Див!

И костелив!

 

© Донка Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??