СЪРЦЕ И РАЗУМ.
Спри се! Престани КУМИРА СИ
да гониш!
С болезнени въздишки
по угаснала любов
сълзи да рониш...
Що значи то?
Сред гробище да ровиш
във пръста
с окървавени пръсти?
И защо? За да изровиш ТРУП?
Пробуден РАЗУМЪТ отсича: Стига!
Мъртвец от гроба
не се вдига!
Сърцето клето, разумът не чува
и до пръсване лудува!
Като малка птичка в клетка.
Докато рухне
със пречупени
криле...
И от най-искрящата жарава
накрая
само пепелта
остава...
© Петър Петров Все права защищены