СЪРЦЕ И РАЗУМ.

Спри се! Престани КУМИРА СИ

                                                  да гониш!

С болезнени въздишки

                 по угаснала любов

                                      сълзи да рониш...

Що значи то?

Сред гробище да ровиш

             във пръста

                           с окървавени пръсти?

И защо? За да изровиш ТРУП?

Пробуден РАЗУМЪТ отсича: Стига!

                    Мъртвец от гроба

                                            не се вдига! 

Сърцето клето, разумът не чува

                        и до пръсване лудува!

Като малка птичка в клетка.

Докато рухне

                        със пречупени

                                                    криле...

И от най-искрящата жарава

                   накрая

                              само пепелта

                                                  остава...