Със вкус на Истина е хлябът -

това разбрах, когато гладен

захапвах залъци грамадни,

когато мля ги безпощадно

на моя ненасѝт безкрая.

Корави ръбове и мека

сърцевина, топяща

                           благост.

От слънчевата захар

                               ял бе,

от буца кал погълнал

                               загар.

Гръдта жътварска осолявал,

дъхът му изповядва здраве.

... И подир питка житена

аз вадя въглен от петите си.