Със вкус на Истина е хлябът -
това разбрах, когато гладен
захапвах залъци грамадни,
когато мля ги безпощадно
на моя ненасѝт безкрая.
Корави ръбове и мека
сърцевина, топяща
благост.
От слънчевата захар
ял бе,
от буца кал погълнал
загар.
Гръдта жътварска осолявал,
дъхът му изповядва здраве.
... И подир питка житена
аз вадя въглен от петите си.
© Вълчо Шукерски Всички права запазени