Ще ме поискаш, може би,
за да преглътнеш своята умора.
Денят в очите ти ще спи,
а аз ще дойда полугола.
Наметната единствено с вина,
която и на сън ще ми запари,
че си заменям същността
за ласките на твойте длани.
Ще ме поискаш, може би,
когато свечереното изгасне.
Дъждът в очите ми ще спи,
а във сърцето ми ще плисне.
За да измие болката, скръбта,
че всичко се променя и изменя.
Днес аз на себе си и същността,
а утре с друга ти на мене.
© Евгения Тодорова Все права защищены
която и на сън ще ми запари,
че си заменям същността
за ласките на твойте длани.".....
Джейни,не можех да подмина....,но ... усетих БОЛКА,...не знам...,може би защото открих себе си тук!!...Доплака ми се ...