15.05.2009 г., 11:33 ч.

Същност 

  Поезия
789 0 20

Ще ме поискаш, може би,
за да преглътнеш своята умора.
Денят в очите ти ще спи,
а аз ще дойда полугола.
Наметната единствено с вина,
която и на сън ще ми запари,
че си заменям същността
за ласките на твойте длани.
Ще ме поискаш, може би,
когато свечереното изгасне.
Дъждът в очите ми ще спи,
а  във сърцето ми ще плисне.
За да измие болката, скръбта,
че всичко се променя и изменя.
Днес аз на себе си и същността,
а утре с друга ти на мене.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??