12 июл. 2018 г., 10:43  

Съвест 

  Поэзия » Гражданская
5.0 / 19
1255 13 25
Пред този магазин, на тротоара,
тя идва сутрин с тръпнещо сърце.
Безименна. И в младостта си – стара.
Присяда кротко, с купичка в ръце.
Тук всички я познават и не питат
дали си има нейде дом и род.
През мъката, в очите й попила,
тя още вярва в нечие добро.
Едни се спират, други отминават.
Монета звънне – като остър вик...
И аз неволно някак осъзнавам:
със съвест се измерва този миг.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Все права защищены

Предложения