Пред този магазин, на тротоара,
тя идва сутрин с тръпнещо сърце.
Безименна. И в младостта си – стара.
Присяда кротко, с купичка в ръце.
Тук всички я познават и не питат
дали си има нейде дом и род.
През мъката, в очите й попила,
тя още вярва в нечие добро.
Едни се спират, други отминават.
Монета звънне – като остър вик...
И аз неволно някак осъзнавам:
със съвест се измерва този миг.