Тихият шепот на стария фризер
И гневния рев на казанчето в нужника
Са от малкото звуци, които задружно,
От първите ранни зори чак до призори,
Като бездушни червени доносници –
Чувам спокойно край мен да се носят.
Шепот и рев, и въпроси нечути –
Даже от никой дори незададени,
И празни души и глави, и площади.
И месии – платени със чужди валути;
С твърда, с желязна ръка разпореждат
За новия ред в овехтяла одежда… ...