Тихият шепот на стария фризер
И гневния рев на казанчето в нужника
Са от малкото звуци, които задружно,
От първите ранни зори чак до призори,
Като бездушни червени доносници –
Чувам спокойно край мен да се носят.
Шепот и рев, и въпроси нечути –
Даже от никой дори незададени,
И празни души и глави, и площади.
И месии – платени със чужди валути;
С твърда, с желязна ръка разпореждат
За новия ред в овехтяла одежда…
Може би страшна война е това
И да бъдем послушни ще трябва да свикнем,
Нека тогава задружно да викнем
Горди, Достойни, Свирепи слова:
„Слава на Вожда ни Генералисимус!
ДОЛУ, ненужна ни днес независимост!“
И пак чувам спокойно край мен да се носят –
Като бездушни червени доносници,
От първите ранни зори чак до призори;
Все тъй другари добри и задружни –
Гневният рев на казанчето в нужника
И тихият шепот на стария фризер.
© Раммадан Л.К. Всички права запазени