Така я и заварих - както я бях оставил...
с двете брези отпред, а поточето шумолееше зад мен;
Както някога, като малко дете играех, тичах, скачах се и къпех
а вятърът нежно галеше нозете и ръцете ми.
А косите сиви на майка веч хубавееха на слънцето жарко,
татко, рече ми: Сине къщата е като твоя крепост, пази я!
Но що случи се...
пари - всичките отидоха,
легна мама на леглото черно, поболя се...
синко, рече тя - аз не мога вече - широк е света;
Върви, щастието ти навред търси..
мен не търси, аз веч изминах своя път!
Със сълзи на очи, аз заминах, из тежката чужбина,
да гоня щастие и пара
много път минах, много и видях,
накрая уморих се, веч..
Връщам се рекох тогаз и завчас,
изчезнах, пътят към дома сладък,
изнамерих!
Ето ме - приятелю, стоя тук пред теб,
с поглед блед, очи уморени, остани,
и мен послушай -
чудна е тя, чужбина,
но сърцето винаги тегли
където е огнище, мило, родно
ала ти, ходи, търси,
Чудесата ти открий,
моята заръка тогаз спомни,
у дома накрая се върни!
© Калоян Кирилов Все права защищены