Така я и заварих - както я бях оставил...
с двете брези отпред, а поточето шумолееше зад мен;
Както някога, като малко дете играех, тичах, скачах се и къпех
а вятърът нежно галеше нозете и ръцете ми.
А косите сиви на майка веч хубавееха на слънцето жарко,
татко, рече ми: Сине къщата е като твоя крепост, пази я!
Но що случи се...
пари - всичките отидоха,
легна мама на леглото черно, поболя се...
синко, рече тя - аз не мога вече - широк е света;
Върви, щастието ти навред търси..
мен не търси, аз веч изминах своя път! ...