Cona (Цонка Людмилова)
34 30
23 авг. 2007 г., 22:46

Т Е Ж Е С Т 

  Поэзия
764 0 5
 

Всяка вечер

ръцете ми се извиват -

безкрайни и уморени -

в контур на лодка без дъно,

която отчаяно плува

в море от надежди горчиво.

Всяка вечер

главата ми цвили и тропа -

тъжна и уморена -

див кон без цел и посока,

който сънува че тича

свободен, щастлив и обичан.

Всяка вечер

раменете ми се огъват -

скърцащи и уморени -

впрегната селска каручка,

с която Земята пренасям

само до новия изгрев.

© Цонка Людмилова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??