Cona (Цонка Людмилова)
34 30
Aug 23, 2007, 10:46 PM

Т Е Ж Е С Т 

  Poetry
734 0 5
 

Всяка вечер

ръцете ми се извиват -

безкрайни и уморени -

в контур на лодка без дъно,

която отчаяно плува

в море от надежди горчиво.

Всяка вечер

главата ми цвили и тропа -

тъжна и уморена -

див кон без цел и посока,

който сънува че тича

свободен, щастлив и обичан.

Всяка вечер

раменете ми се огъват -

скърцащи и уморени -

впрегната селска каручка,

с която Земята пренасям

само до новия изгрев.

© Цонка Людмилова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??