22 авг. 2007 г., 11:44

Табор 

  Поэзия
1101 0 9
Върви си по пътя...! Върви...!
И не надзъртай в моя табор,
където от пепел възкръсва
                          моят цигански Бог,
където под прах вият снаги
млади и сочни, знойни треви...
Аз съм обречена -
аз съм агнец!
На верността не разплитай,
                           ти, моя венец!
Моята шатра ти не пали
с блясъка в твойте пламтящи очи!
Върви си по пътя...! Върви...!
Лумнали пориви в млади треви -
                           ти, забрави! Забрави!
Мене ме чака на слънцето плод,
въглени гаснат - жаравата тлее...
Аз съм намерила своя си брод -
без мене в табора слънце не грее...
Върви си по пътя...! Върви...!
От пожарище ти ме спаси!
Още по залез, който кърви,
моята шатра със луди треви -
                          ти, забрави...!
Върви си по пътя...!
                          Върви...!
                                               

© Анжела Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??