Върви си по пътя...! Върви...! И не надзъртай в моя табор, където от пепел възкръсва моят цигански Бог, където под прах вият снаги млади и сочни, знойни треви... Аз съм обречена - аз съм агнец! На верността не разплитай, ти, моя венец! Моята шатра ти не пали с блясъка в твойте пламтящи очи! Върви си по пътя...! Върви...! Лумнали пориви в млади треви - ти, забрави! Забрави! Мене ме чака на слънцето плод, въглени гаснат - жаравата тлее... Аз съм намерила своя си брод - без мене в табора слънце не грее... Върви си по пътя...! Върви...! От пожарище ти ме спаси! Още по залез, който кърви, моята шатра със луди треви - ти, забрави...! Върви си по пътя...! Върви...!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
ти, моя венец!
Моята шатра ти не пали" - толкова вдъхновяващо.. Пленителен стих!!!