Коннико странен,
коннико тайнствен,
виждам те пак,
бродиш в мрака сам,
с черния кон яздиш,
препускаш в нощта,
бягаш от свойта съдба.
Безспирно следвам те,
не подозираш,
бягаш, криеш се,
но аз те намирам.
Коннико странен,
коннико тайнствен,
герой мой,
воин незнаен,
бягаш ли, бягаш,
с коня препускаш,
любовта в сърцето си
ти не допускаш.
Но аз зная, че помниш
онази целувка,
която срази теб, коннико,
аз зная, че помниш и още
мойте нежни милувки
в летните нощи.
От тях бягаш,
от мен бягаш,
аз зная
и все повече
тебе желая.
Коннико тайнствен,
коннико странен,
от дълги пиянства
неизтрезнявал,
но тези пиянства
са от устните,
които ти вкуси тогава
и не можа да забравиш.
Коннико тайнствен,
коннико странен,
о, коннико страстен,
аз тебе жадувам,
устните твои
искам пак да целувам.
© Богдана Маринова Все права защищены