Коннико странен,

коннико тайнствен,

виждам те пак,

бродиш в мрака сам,

с черния кон яздиш,

препускаш в нощта,

бягаш от свойта съдба.

Безспирно следвам те,

не подозираш,

бягаш, криеш се,

но аз те намирам.

Коннико странен,

коннико тайнствен,

герой мой,

воин незнаен,

бягаш ли, бягаш,

с коня препускаш,

любовта в сърцето си

ти не допускаш.

Но аз зная, че помниш

онази целувка,

която срази теб, коннико,

аз зная, че помниш и още

мойте нежни милувки

в летните нощи.

От тях бягаш,

от мен бягаш,

аз зная

и все повече

тебе желая.

Коннико тайнствен,

коннико странен,

от дълги пиянства

неизтрезнявал,

но тези пиянства

са от устните,

които ти вкуси тогава

и не можа да забравиш.

Коннико тайнствен,

коннико странен,

о, коннико страстен,

аз тебе жадувам,

устните твои

искам пак да целувам.