18 дек. 2009 г., 00:28

Така е 

  Поэзия
429 0 5

 

Пиша като пеперуда

еднодневки всеки ден,

кат пчела се весден трудя -

белки спусна капка мед.

 

Но защо си ме орисал, Боже,

търтей тромав и проклет

и да искам да не мога

да даря лъжичка мед?

 

Лапам думи, смуча слово

да докарам свестен ред,

но излиза все отрова,

вместо вкусен речев мед…

 

Пък с такива като мене

наспорила е земята.

А кога сатър ще вземе

бедният читател,

та медеца да опита

най-накрая?

 

Пак наръфах тази пита,

както само търтей знае…

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??